Пропускане към основното съдържание

История на Active Directory

Предистория

Active Directory технологията се появява в битката за контрол върху пазара на мрежови операционни системи ( NOS) между Microsoft и Novell в средата на 90-те години на миналия век. Преди излизането на Windows NT 3.5 през 1994 г. пазарен лидер е  Novell с над 70 % пазарен дял на пазара за PC / LAN - базирани сървъри. Но появата на Microsoft Windows NT 3.5 през 1994 г. и след това пускането на Windows NT 4.0 през 1996 г. поставя сериозен пробив в господство на Netware..
Microsoft смята, че за да победи Netware в PC-сървър войната трябва да предложи не само по-стабилна директорийна услуга, но тя трябва да е съвместима с други платформи . Затова през май 1997 г. обявява партньорството си със Cisco, като целта е AD да работи не само на Windows операционни системи, а и на Cisco IOS, Solaris, HP-UX и др. Идеята е с тази платформа да се управляват Windows и UNIX системи, както и мрежови устройства на Cisco.
През септември на 1997 г. Cisco и Microsoft продължават в тази посока с обявяването на инициативата за партньорство Directory Enabled Network (DEN). Инициативата първоначално е подписана от 20 техни партньори, които после нарастват до 300. Целта на DEN беше да се изгради спецификация „за съхраняване на информация за потребителите на мрежата, приложенията и данните в централизирана директория“ и „да се свържат заедно много различни мрежови операционни системи в една директория, включително Windows NT, Novell NetWare и UNIX.“
 
Затрудненията на Cisco при портването на AD за Unix системи, подписаните споразумения с Novell през 1998 г. и дриги причини водят до отпадането на DEN от дневен ред.

Първо поколение на Active Directory (2000-2004)

След години на закъснение, Microsoft въвежда Active Directory с Windows 2000 като кросплатформена система, рекламирана като „фокусна точка за вашата мрежова операционна система, предоставяща услуги за управление и сигурност, както за Windows, така и за не-Windows базирани системи“
 
В горната схема Microsoft разработва свързаните с Windows услуги (оранжево), а разработката на не-Windows услугите (светло синьо) са предоставени на трети страни.  През февруари 2000 г. Microsoft освобождава известно количество UNIX код, за осъществяването на „оперативна съвместимост с Microsoft ® Windows ® 2000 Active Directory и Kerberos от не-Windows платформи.“ През 2000 и 2001 г. се появяват множество помощни програми с отворен код, включително : Samba Winbind, PADL ADSAgent агент, nss_ldap и pam_ldap модули, AD4UNIX, OpenLDAP, MIT Kerberos и различни техни комбинации.
Първото поколение AD не получава голяма подкрепа поради много причини, между които:
  • AD е все още нова технология, а Linux тъкмо навлиза;
  • Нежеланието на UNIX / Linux OS разпространителите да направят споразумение с Microsoft за поддръжка на AD в собствените им  операционни системи;
  • Инерцията на *nix средите и нежеланието им да приемат централизирано съхраннение на чувствителни  данни;
  • AD все още е с ниска производителност, няма централизирано управление на конфигурацията, а се ползват външни инструменти;
  • Недостигът на средства за финансиране на изследвания и развитие на нови високотехнологични фирми след дотком кризата и 09/11.

Второ поколение на AD (от 2005 до сега)

През 2004/2005 г. пазарът вече е достатъчно „узрял“ да приеме идеята за използване на централизирана директорийна инфраструктура, за да се контролира достъпа до тяхната междуплатформена среда. Появата на Windows Server 2003 с много по-съвършената си концепция и по-удобно управление подпомага този процес. Допълнителноразвитие технологията получава с появата на Windows Server 2003 R2, Windows Server 2008 и Windows Server 2008 R2. В последната версия на ОС Microsoft променя името на ролята „domain controller“ на „Active Directory Domain Services (AD DS)“ и като такава тя е включена във Windows Server 2012 и Windows Server 2012 R2.

Източници:






Коментари

Популярни публикации от този блог

Проектиране на кемпер с VehiPlan

Оливер Колонж (Oliver Collonge) написва през 2011 г. втора версия на безплатната програма за дизайн на кемпери VehiPlan . Според автора тя е писана и трябва да работи под Windows 2000/Vista. Пробите показват, че работи нормално и под Windows 7 и 10. След като свалите архива (zip) можете да го разархивирате в C:\Windows\Program Files (x86)\. Програмата е с френски интерфейс и затова са необходими още няколко файла - vb6fr.dll , comdlg32.ocx & mscomctl.ocx . Тези файлове се поставят в C:\Windows\SysWOW64\. Comdlg.ocx се поставя в C:\Windows\System32\. След това е необходимо да се стартира Command Prompt (cmd - като администратор) и да се изпълни командата: regsvr32 %systemroot%\system32\comdlg32.ocx Ако възникне някакъв проблем, по-нова версия на файла може да се свали от тук . След това трябва да направим препратка към C:\Program Files (x86)\VehiPlan-2-0-0\VehiPlan.exe за по-удобно стартиране, която да поставим на работния плот или друго подходящо място. В архивния файл на програмат

Диаграма на Гант с електронна таблица

Диаграмата на Гант се състои от ленти, ориентирани успоредно на времевата ос. Всяка лента представлява отделна задача в проекта (вид работа), краищата ѝ — началния и крайния момент на изпълнението  ѝ, а дължината ѝ - продължителността на задачата. Тези диаграми могат да се използват и за други, не точно производствени, цели - например да покажат заетостта на учебна зала. Когато представянето на данните е регулярна задача може да се използва специализиран софтуер като GanttProject, но за инцидентна визуализация можем да се справим с „подръчни средства“. Сега ще покажем как с електронна таблица (LibreOffice Calc) ще визуализираме времето, за което няколко служители са работили във фирмата: Изходните данни са в няколко колони: Продължителността на трудовия стаж в дни определяме с формулата D2=C2-B2, като я копираме за всеки последващ ред. На 6-и ред съответно с функцията MIN и MAX определяме минимална и максимална дата в таблицата, а на 7-и ред - записваме начална (1.1.1989) и

MD5 и SHA-1 хеш алгоритми

MD5 (от „message-digest“) криптографският алгоритъм е създаден през 1991 г. от проф. Роналд Райвест и за първи път е публикуван през април 1992 г. Целта му е да замени компрометирания MD4 алгоритъм, който не е достатъчно сигурен. В последствие се оказва, че и MD5 не отговаря на съвременните изисквания за сигурност и може да бъде разбит. MD5 е построен върху конструкцията на Merkle–Damgård и генерира шестнайстично число със фиксиран размер от 32 символа (128 бита) за входящо съобщение с произволна дължина. Идеята е да се създаде уникален идентификатор за съобщението, който да гарантира неговата истинност. Например: MD5("The quick brown fox jumps over the lazy dog") = 9e107d9d372bb6826bd81d3542a419d6 Дори малка промяна, напр. добавя не точка в края на входящото съобщение би трябвало да генерира нов уникален идентификатор: MD5("The quick brown fox jumps over the lazy dog . ") = e4d909c290d0fb1ca068ffaddf22cbd0 Дължината на вход