Пропускане към основното съдържание

UHS: Разширение на мрежата с евтин рутер

Свързването на два (или повече) рутера в една локална мрежа увеличава броя на достъпните портове и служи за репликиране на wi-fi сигнала за по-пълно покритие на дома/офиса. Идеята е да се ползва евтин допълнителен рутер, чрез който с минимални капиталовложения можем да покрием цялото жилище/офис със сигнал с достатъчно високо качество. Връзката между двата рутера е по UTP кабел. Използването на новия рутер като безжична входна точка („AP“) е, както се казва, ,друга бира“ и ще бъде разгледана по-късно.
В нашата имплементация ще използваме ADSL рутер Pirelli DRG A124G, стандартно доставян като крайно устройство от Виваком. Не знам каква е причината, но Мрежата е пълна с обяви за продажба на тези машинки на цена 5-10 лв.  Другият вариант е да се вземе някакъв рутер от вносителите на техника втора употреба от Западна Европа, но там обикновено липсват адаптерите и изобщо няма гаранция, че рутерът „ще запали“. Разбира се, съществува вариантът да се закупи и нов, но това за мен са безмислени разходи.
Настройката на нашата мрежова конфигурация ще направим в няколко стъпки:
1. Влизаме в настройките на съществуващия рутер и си записваме/променяме:
- адрес на вътрешната мрежа, т. е. default gateway; аз съм настроил 192.168.2.1;
- включен DHCP сървър, като само част от адресите ще бъдат раздавани динамично; при мен това са 15 - 100;
- SSID (Service Set Identifier),  т. е. името, на безжичната мрежа;
- настройки на сигурността, вкл. ключовете; би могла да се използва една и съща ключова фраза за генериране на ключовете в единия и другия рутер, но не съм убеден, че различните производители работят по един и същи алгоритъм и ключовете ще съвпадат.
2. Включваме в захранването „новия“ рутер, след което натискаме с тънък предмет, напр. изправен кламер, скритият бутон „Reset“ на задния панел, като го задържаме в това положение за десетина секунди. На този етап все още не сме включили никакви кабели нито към мрежата, нито към компютър. По този начин изтриваме всякакви предварително направени настройки и модификации (приемаме, че рутерът е бил ползван), които биха могли да ни попречат в по-нататъшната работа.
3. Свързваме един от LAN портовете чрез прав мрежови кабел с компютър. Адресът на рутера Pirelli, който избираме в любимия си браузър е 192.168.1.1, а паролата е „warmWLspot“, а потребителят „root“ (благодаря, Acho!).
4. След въвеждане на паролата можем да направим някои настройки. След всяка промяна използваме „Save Settings“ за да я запазим:
- от SYSTEM > Password Settings можем да променим времето (в минути), след което отново ще ни бъде поискана парола и евентуално да я променим; стойността по подразбиране е 1 мин., а „0“ (нула) означава, че няма да има изискване за повторно въвеждане:
- от DNS можем да настроим адресите и на DNS сървърите, които ще се използват; аз съм задал за първичен адреса на основния рутер, а за допълнителен - на Google:
 
- от LAN настройваме статичния адрес, на който ще отговаря рутера; в повечето материали се препоръчва да се използва адрес 192.168.х.2, но аз използвам тези адреси за други, вече конфигурирани машини, затова използвам последния достъпен статичен адрес (от 15 при мен започват динамично раздаваните адреси); не трябва да пропускаме да забраним DHCP сървъра:
 
- от WIRELESS разрешаваме работата на wi-fi модула:
 
- от WIRELESS > Channel and SSID задаваме режима, в който ще работи рутера и канала, на който ще излъчва. Препоръчва се това да бъде един от каналите 1, 6 или 11 и да бъде различен от този на основния рутер; аз съм оставил и на двете места настройката на „auto“ и досега не съм имал проблеми; по-долу задаваме името на мрежата („My_Home_Network“) и дали ще се излъчва; за да затрудните кварталните „хакери“ е по-добре мрежата да бъде скрита:
 
- от WIRELES > Access Control можете да настроите филтрирането по MAC адрес; в домашни условия това няма голям смисъл, но в някои случаи (напр. в общежития, офиси и т. н.) може по този начин да се сепарират групите потребители, за да не се „закачат“ всички към един и същи рутер и да претоварят мрежата:
 

- WIRELES > Security определяме типа на криптирането; някои от моите безжични устройства поддържат само 64-битово WEP, затова съм ограничил използваното криптиране само до този тип:
 
- от WIRELES > Security > WEP настройваме типа криптиране (за WEP) и съответните ключове; ако ползваме WPA или 802.1х (Radius), настройваме в съответните секции:
- препоръчва се NAT и FIREWALL да бъдат изключени от съответните секции; аз не съм ги изключвал, т. е. оставил съм настройките по подразбиране и не съм имал проблеми досега.
5. След като сме извършили настройките на допълнителния рутер, който всъщност вече не работи като такъв, можем да го откачим от компютъра, с който сме го настройвали и да го свържем на определеното му място. Използваме за свързване само lan портовете (както направихме при настройката). Ако използваме wan порта (при друг рутер, не при разглеждания Pirelli) ще има други настройки и ще има ограничения във видимостта между машините, което не е целта ни в описания случай.

Източници:







Коментари

Популярни публикации от този блог

Проектиране на кемпер с VehiPlan

Оливер Колонж (Oliver Collonge) написва през 2011 г. втора версия на безплатната програма за дизайн на кемпери VehiPlan . Според автора тя е писана и трябва да работи под Windows 2000/Vista. Пробите показват, че работи нормално и под Windows 7 и 10. След като свалите архива (zip) можете да го разархивирате в C:\Windows\Program Files (x86)\. Програмата е с френски интерфейс и затова са необходими още няколко файла - vb6fr.dll , comdlg32.ocx & mscomctl.ocx . Тези файлове се поставят в C:\Windows\SysWOW64\. Comdlg.ocx се поставя в C:\Windows\System32\. След това е необходимо да се стартира Command Prompt (cmd - като администратор) и да се изпълни командата: regsvr32 %systemroot%\system32\comdlg32.ocx Ако възникне някакъв проблем, по-нова версия на файла може да се свали от тук . След това трябва да направим препратка към C:\Program Files (x86)\VehiPlan-2-0-0\VehiPlan.exe за по-удобно стартиране, която да поставим на работния плот или друго подходящо място. В архивния файл на програмат

Диаграма на Гант с електронна таблица

Диаграмата на Гант се състои от ленти, ориентирани успоредно на времевата ос. Всяка лента представлява отделна задача в проекта (вид работа), краищата ѝ — началния и крайния момент на изпълнението  ѝ, а дължината ѝ - продължителността на задачата. Тези диаграми могат да се използват и за други, не точно производствени, цели - например да покажат заетостта на учебна зала. Когато представянето на данните е регулярна задача може да се използва специализиран софтуер като GanttProject, но за инцидентна визуализация можем да се справим с „подръчни средства“. Сега ще покажем как с електронна таблица (LibreOffice Calc) ще визуализираме времето, за което няколко служители са работили във фирмата: Изходните данни са в няколко колони: Продължителността на трудовия стаж в дни определяме с формулата D2=C2-B2, като я копираме за всеки последващ ред. На 6-и ред съответно с функцията MIN и MAX определяме минимална и максимална дата в таблицата, а на 7-и ред - записваме начална (1.1.1989) и

MD5 и SHA-1 хеш алгоритми

MD5 (от „message-digest“) криптографският алгоритъм е създаден през 1991 г. от проф. Роналд Райвест и за първи път е публикуван през април 1992 г. Целта му е да замени компрометирания MD4 алгоритъм, който не е достатъчно сигурен. В последствие се оказва, че и MD5 не отговаря на съвременните изисквания за сигурност и може да бъде разбит. MD5 е построен върху конструкцията на Merkle–Damgård и генерира шестнайстично число със фиксиран размер от 32 символа (128 бита) за входящо съобщение с произволна дължина. Идеята е да се създаде уникален идентификатор за съобщението, който да гарантира неговата истинност. Например: MD5("The quick brown fox jumps over the lazy dog") = 9e107d9d372bb6826bd81d3542a419d6 Дори малка промяна, напр. добавя не точка в края на входящото съобщение би трябвало да генерира нов уникален идентификатор: MD5("The quick brown fox jumps over the lazy dog . ") = e4d909c290d0fb1ca068ffaddf22cbd0 Дължината на вход