Пропускане към основното съдържание

Основни разлики между IPv4 и IPv6

Основните разлики между IPv4 и IPv6 можем да разделим в няколко категории:

Адреси

Дължината на IPv4 адресите е 32 бита, докато на IPv6 - 128. Това дава възможност за адресиране на много повече крайни точки. Докато при IPv4 общият брой на адресите е 4 294 967 296, групирани в мрежи от клас A, B, C, D или E, то IPv6 уникалните адреси са 340 282 366 920 938 463 463 374 607 431 768 211 456, т. е. 79 228 162 514 264 337 593 543 950 336 пъти повече. Проста аналогия - ако адресното пространство на IPv4 е топка за пинг-понг, то на IPv6 е сфера с размера на Слънцето. При IPv6 вече не се ползва мрежова маска, както при IPv4, а адресен префикс. При IPv6 вече отпада необходимостта от NAT поради огромния брой свободни адреси.

Конфигурация на адресите

При IPv4 всяко ново устройство трябва да бъде предварително конфигурирано, за да бъде включено в мрежата. IPv6 позволява освен DHCP-подобна функционалност както при IPv4, така и SLAAC - автоматично преконфигуриране на мрежата чрез генериране на локален ip адрес, откриване на свързаните в локалния сегмент други устройства и рутер по подразбиране. Всичко това става без намеса на потребителя.

Нова структура на хедърите




DHCP, FTP, L2TP, NAT, Pаcket filtering, PPP, QoS, RIP, SNMP, NTP

За момента не поддържат IPv6.


Обобщение

IPv6 предлага много предимства:
Опростен формат на хедъра за по-добра обработка на пакетите;
По-добра транспортна ефективност;
Йерахична мрежова архитектура за по-ефективно рутиране;
Поддръжка на широко разпространени протоколи (OSPF, BGP, etc.);
Автоконфигурация и plug-and-play поддръжка;
Отпада пнеобходимостта от транслиране на мрежови адреси (NAT) гейтуей на апликационно ниво (ALG);
Увеличен брой на мултикаст адресите.



Източници:

Коментари

Популярни публикации от този блог

Проектиране на кемпер с VehiPlan

Оливер Колонж (Oliver Collonge) написва през 2011 г. втора версия на безплатната програма за дизайн на кемпери VehiPlan . Според автора тя е писана и трябва да работи под Windows 2000/Vista. Пробите показват, че работи нормално и под Windows 7 и 10. След като свалите архива (zip) можете да го разархивирате в C:\Windows\Program Files (x86)\. Програмата е с френски интерфейс и затова са необходими още няколко файла - vb6fr.dll , comdlg32.ocx & mscomctl.ocx . Тези файлове се поставят в C:\Windows\SysWOW64\. Comdlg.ocx се поставя в C:\Windows\System32\. След това е необходимо да се стартира Command Prompt (cmd - като администратор) и да се изпълни командата: regsvr32 %systemroot%\system32\comdlg32.ocx Ако възникне някакъв проблем, по-нова версия на файла може да се свали от тук . След това трябва да направим препратка към C:\Program Files (x86)\VehiPlan-2-0-0\VehiPlan.exe за по-удобно стартиране, която да поставим на работния плот или друго подходящо място. В архивния файл на програмат

Диаграма на Гант с електронна таблица

Диаграмата на Гант се състои от ленти, ориентирани успоредно на времевата ос. Всяка лента представлява отделна задача в проекта (вид работа), краищата ѝ — началния и крайния момент на изпълнението  ѝ, а дължината ѝ - продължителността на задачата. Тези диаграми могат да се използват и за други, не точно производствени, цели - например да покажат заетостта на учебна зала. Когато представянето на данните е регулярна задача може да се използва специализиран софтуер като GanttProject, но за инцидентна визуализация можем да се справим с „подръчни средства“. Сега ще покажем как с електронна таблица (LibreOffice Calc) ще визуализираме времето, за което няколко служители са работили във фирмата: Изходните данни са в няколко колони: Продължителността на трудовия стаж в дни определяме с формулата D2=C2-B2, като я копираме за всеки последващ ред. На 6-и ред съответно с функцията MIN и MAX определяме минимална и максимална дата в таблицата, а на 7-и ред - записваме начална (1.1.1989) и

MD5 и SHA-1 хеш алгоритми

MD5 (от „message-digest“) криптографският алгоритъм е създаден през 1991 г. от проф. Роналд Райвест и за първи път е публикуван през април 1992 г. Целта му е да замени компрометирания MD4 алгоритъм, който не е достатъчно сигурен. В последствие се оказва, че и MD5 не отговаря на съвременните изисквания за сигурност и може да бъде разбит. MD5 е построен върху конструкцията на Merkle–Damgård и генерира шестнайстично число със фиксиран размер от 32 символа (128 бита) за входящо съобщение с произволна дължина. Идеята е да се създаде уникален идентификатор за съобщението, който да гарантира неговата истинност. Например: MD5("The quick brown fox jumps over the lazy dog") = 9e107d9d372bb6826bd81d3542a419d6 Дори малка промяна, напр. добавя не точка в края на входящото съобщение би трябвало да генерира нов уникален идентификатор: MD5("The quick brown fox jumps over the lazy dog . ") = e4d909c290d0fb1ca068ffaddf22cbd0 Дължината на вход