Пропускане към основното съдържание

Малко статистика: кои браузъри и операционни системи са най-използвани

Редовно се появяват статистики как някой продукт е променил живота на хората. Не са изключение упражненията, често платени, които „доказват“ че продуктът Х е многократно по-добър от конкурентния продукт У и че въпреки цената, която трябва да платим, си струва да изберем най-доброто. Напълно безплатно, поне докато някой не се сети да ми плати, направих статистика за използваните операционни системи и браузъри. Използваните данни са от статистиката на два малоизвестни сайта - един с компютърна насоченост (главно върху Linux), чийто посетители ще наречем „компютърджии“ и един с туристическа, посещаван от „нормални“ хора. Не изключваме, в рамките на статистическата грешка, че има особи, които посещават и двата сайта, както и е възможно некоректното разпознаване на браузъра и/или ОС.

Впечатление прави, че при компютърджиите към момента най-любим браузър е Google Chrome (67,48%), докато Internet Explorer се „радва“ на почти нулево внимание (1,71%). При нормалните посетители и трите най-разпространени браузъра са застъпени почти равностойно (34,88% - 23,26% - 37,21%). Можем да предположим, че е голяма вероятността, познавайки местната действителност, че туристическия сайт се посещава от компютри на администрацията (държавна, общинска, съдебна, банкова и т. н.), която е основния потребител на IE като преинсталирана опция.

При операционните системи има само двама играчи - GNU/Linux и Microsoft Windows. Докато посетителите на компютърния сайт са разпределени почти по равно, с лек превес на любителите на Linux  (50,00% - 47,06%), но при нормалните Windows има смазващо превъзходство (5,81% - 87,21%).

Коментари

Популярни публикации от този блог

Проектиране на кемпер с VehiPlan

Оливер Колонж (Oliver Collonge) написва през 2011 г. втора версия на безплатната програма за дизайн на кемпери VehiPlan . Според автора тя е писана и трябва да работи под Windows 2000/Vista. Пробите показват, че работи нормално и под Windows 7 и 10. След като свалите архива (zip) можете да го разархивирате в C:\Windows\Program Files (x86)\. Програмата е с френски интерфейс и затова са необходими още няколко файла - vb6fr.dll , comdlg32.ocx & mscomctl.ocx . Тези файлове се поставят в C:\Windows\SysWOW64\. Comdlg.ocx се поставя в C:\Windows\System32\. След това е необходимо да се стартира Command Prompt (cmd - като администратор) и да се изпълни командата: regsvr32 %systemroot%\system32\comdlg32.ocx Ако възникне някакъв проблем, по-нова версия на файла може да се свали от тук . След това трябва да направим препратка към C:\Program Files (x86)\VehiPlan-2-0-0\VehiPlan.exe за по-удобно стартиране, която да поставим на работния плот или друго подходящо място. В архивния файл на програмат

Диаграма на Гант с електронна таблица

Диаграмата на Гант се състои от ленти, ориентирани успоредно на времевата ос. Всяка лента представлява отделна задача в проекта (вид работа), краищата ѝ — началния и крайния момент на изпълнението  ѝ, а дължината ѝ - продължителността на задачата. Тези диаграми могат да се използват и за други, не точно производствени, цели - например да покажат заетостта на учебна зала. Когато представянето на данните е регулярна задача може да се използва специализиран софтуер като GanttProject, но за инцидентна визуализация можем да се справим с „подръчни средства“. Сега ще покажем как с електронна таблица (LibreOffice Calc) ще визуализираме времето, за което няколко служители са работили във фирмата: Изходните данни са в няколко колони: Продължителността на трудовия стаж в дни определяме с формулата D2=C2-B2, като я копираме за всеки последващ ред. На 6-и ред съответно с функцията MIN и MAX определяме минимална и максимална дата в таблицата, а на 7-и ред - записваме начална (1.1.1989) и

MD5 и SHA-1 хеш алгоритми

MD5 (от „message-digest“) криптографският алгоритъм е създаден през 1991 г. от проф. Роналд Райвест и за първи път е публикуван през април 1992 г. Целта му е да замени компрометирания MD4 алгоритъм, който не е достатъчно сигурен. В последствие се оказва, че и MD5 не отговаря на съвременните изисквания за сигурност и може да бъде разбит. MD5 е построен върху конструкцията на Merkle–Damgård и генерира шестнайстично число със фиксиран размер от 32 символа (128 бита) за входящо съобщение с произволна дължина. Идеята е да се създаде уникален идентификатор за съобщението, който да гарантира неговата истинност. Например: MD5("The quick brown fox jumps over the lazy dog") = 9e107d9d372bb6826bd81d3542a419d6 Дори малка промяна, напр. добавя не точка в края на входящото съобщение би трябвало да генерира нов уникален идентификатор: MD5("The quick brown fox jumps over the lazy dog . ") = e4d909c290d0fb1ca068ffaddf22cbd0 Дължината на вход