Пропускане към основното съдържание

UHS: Инсталация

1. Инсталация

 2006
Процедурата по инсталирането е подобна на тази на настолната система (бях започнал да пиша това ръководство, когато установих, че идеята ми е вече реализирана, така че илюстрациите са взети наготово от SAMBA (Domaincontroller) Server For Small Workgroups With Ubuntu 6.10 и е възможно да има несъответствие между тях и обяснителния текст; в този случай верен (би трябвало да) е текстът):

1. От началното меню избираме „Инсталиране на твърдия диск”;
 

2. Избор на език на инсталацията (включен е и български);

3. Избор на място (заради часовата зона) – трябва да изберем „Other” и от допълнителното меню – „Европа” – „България”;
 

4. Неуспешен опит за разпознаване на клавиатурната подредба въз основа на предварително зададени шаблонни изрази (разпознава се като македонска – mk);

5. Избор на тип на клавиатурата – обикновено е “US”;

6. Избор на клавиатурна подредба – могат да се изберат различни типове американска подредба, като съществуват и двуезични варианти – за проба избрах „американска – руска фонетична”, но след като с 2-3 опита не намерих превключването на клавиатурните подредби и по-нататък щеше да се наложи да въвеждам в настройките данни на кирилица, се отказах от този вариант и се върнах към стандартната английска подредба;

7. Извършва се проверка на наличието на необходимия за инсталацията софтуер;

8. Тестване и разпознаване на хардуера, като се разпознават всички мрежови карти. Приятна ме изненада, че картата SiS 900, която под Windows 2k/XP не желае да тръгне с оригиналните си драйвъри, се разпозна и конфигурира коректно. При две последователни стартирания на инсталацията е възможно на различните карти да бъдат определени различни интерфейси. На тази стъпка трябва да определим кой е външният (входящия) интерфейс. Аз определих eth0, а eth1, wmaster0 и wlan0 оставих като вътрешни;
9. Избира се начина на конфигуриране на мрежата – с DHCP или ръчно задаване на адресите. Ако се избере безжична мрежа, то се задават и име на мрежата (ESSID) и ключ (WEP key). Извършва се настройка само на външния интерфейс, останалите след това се настройват ръчно. Възможно е разпознаването на мрежата да не се извърши коректно, затова е предвидена възможност за повторен опит, ръчна настройка или отлагане за по-късно. Моята мрежа се разпозна коректно след третия път, когато рестартирах кабелния модем (Terayon TA-102)
10. Избира се име на компютъра (host), като името по подразбиране е „Ubuntu”

11. Проверка на хардуера и разпознаване на твърдите дискове. Избрах автоматично разделяне на диска, след което имах ~ 38 GB дял за данни (hda1, ext3), а останалото – за съхранение на временна информация (hda5, swap). Възможно е и ръчно разделяне на диска, както и определяне на други файлови системи;


12. Извършва се настройка на системния часовник, като предложението е той да бъде настроен по UTC, а местното време – от местоположението (вж. т. 3);

13. Задава се име на основния потребител и паролата му (името Admin е запазено и не може да се използва като потребителско име). Традиционно за *Ubuntu няма задаване на парола за потребителя root;
 
 

14. Следва инсталирането на базовия софтуер, след което и възможността да се инсталират DNS и/или LAMP сървъри. Аз избрах и двата.
 
 

15. След рестартиране на системата тя е готова за по-нататъшни настройки и работа.
 
Цялата инсталация продължава около 15 минути. Менюто за избор на стъпка от инсталационния процес се извиква с “Esc”, но не винаги сработва както трябва – след като трябваше да пиша името на компютъра на кирилица се опитах да се върна към стъпката за избор на клавиатурната подредба, но не успях. Затова е по-бързо (и по-лесно) да се започне инсталацията отначало, още повече, че почти всички настройки на сървъра се правят в последствие.

2013


След прехвърляне на диска от стария компютър на „новия“ се наложи да направя някои допълнителни настройки:
1. Трябваше да направя обновяване на съществуващите пакети, затова редактирах /etc/apt/sources.list, като навсякъде заместих „edgy“ с „lucid“, т.е. преминаване от 6.10 към версия 10.04. След това използвах
# apt-get update
за да се прочетат отново хранилищата. Тук обаче възникна грешка - липсва мрежа.
 2. Оказа се, че на новия компютър входящата (всъщност вече единствена) мрежова карта се разпознава не като eth0, а като eth2. Редактирах /etc/network/interfaces, като добавих запис за eth2. Рестартирах с
# /etc/init.d/networking restart
но мрежата не се появи.
3. Бях забравил какво съм правил преди 7 години: оказа се, че съществува скрипт /etc/network/if-up.d/net.sh, който модифицира iptables според тогавашната задача на сървъра. Преместих го за по-добри времена и изтрих съществуващите правила за пренасочване със създаването на празен файл и командата
# iptables-restore < null.txt
4. Сега вече пуснах обновяването. Sources.list беше създаден автоматично от source-o-matic.nl, който вече не съществува. Вероятно той поддържа собствени хранилища, които не се обновяват, защото след забраната на реда
#deb http://mirror2.ubuntulinux.nl/ lucid-seveas all
нещата се оправиха.
5. Общо взето не се препоръчва такова „директно“ обновяване поради възможност за нарушени връзки между пакетите. Голяма част от софтуера се обнови, но ядрото си остана на старата версия 2.6.17-10-server.
6. Намерих някакви постове в мрежата от 2008 (за съжаление не си водих записки и не мога да ги цитирам), където се говори за няколко пакета, които пречат да се инсталира по-нова версия поради нарушени връзки. Препоръчваше се комбинацията:
$ aptitude download пакет
# dpkg -i --force-depends пакет.deb

за инсталиране на проблемните пакети, като след това се използва aptitude (без параметри - отваря псевдографичен текстови инсталатор). С прилагането по-горе описаната последователност нещата се оправиха, като ядрото ми се обнови до
2.6.32-47-generic-pae.
7. Възникнаха няколко допълнителни проблема:
7.1. Изчезна устройство hda и се появи sda, така че трябваше да се редактира Grub (1), за може да зареди системата.
7.2. Мрежовата карта вече не се разпознава като eth2, а като eth0, съответно настроена за динамичен (dhcp), а не за статичен адрес, както беше преди.
7.3. Конфигурацията на Apache беше заменена с такава по подразбиране, въпреки че при обновяването зададох да се запазват старите конфигурации. Това вероятно обяснява и проблем 7.1 с обновяването на grub.
Като цяло явно такъв вид обновяване не се препоръчва, ако нямате физически достъп до сървъра, най-малкото за подключване на монитор и клавиатура за директно редактиране на конфигурационните файлове.


 Съдържание


Коментари

Популярни публикации от този блог

Проектиране на кемпер с VehiPlan

Оливер Колонж (Oliver Collonge) написва през 2011 г. втора версия на безплатната програма за дизайн на кемпери VehiPlan . Според автора тя е писана и трябва да работи под Windows 2000/Vista. Пробите показват, че работи нормално и под Windows 7 и 10. След като свалите архива (zip) можете да го разархивирате в C:\Windows\Program Files (x86)\. Програмата е с френски интерфейс и затова са необходими още няколко файла - vb6fr.dll , comdlg32.ocx & mscomctl.ocx . Тези файлове се поставят в C:\Windows\SysWOW64\. Comdlg.ocx се поставя в C:\Windows\System32\. След това е необходимо да се стартира Command Prompt (cmd - като администратор) и да се изпълни командата: regsvr32 %systemroot%\system32\comdlg32.ocx Ако възникне някакъв проблем, по-нова версия на файла може да се свали от тук . След това трябва да направим препратка към C:\Program Files (x86)\VehiPlan-2-0-0\VehiPlan.exe за по-удобно стартиране, която да поставим на работния плот или друго подходящо място. В архивния файл на програмат

Диаграма на Гант с електронна таблица

Диаграмата на Гант се състои от ленти, ориентирани успоредно на времевата ос. Всяка лента представлява отделна задача в проекта (вид работа), краищата ѝ — началния и крайния момент на изпълнението  ѝ, а дължината ѝ - продължителността на задачата. Тези диаграми могат да се използват и за други, не точно производствени, цели - например да покажат заетостта на учебна зала. Когато представянето на данните е регулярна задача може да се използва специализиран софтуер като GanttProject, но за инцидентна визуализация можем да се справим с „подръчни средства“. Сега ще покажем как с електронна таблица (LibreOffice Calc) ще визуализираме времето, за което няколко служители са работили във фирмата: Изходните данни са в няколко колони: Продължителността на трудовия стаж в дни определяме с формулата D2=C2-B2, като я копираме за всеки последващ ред. На 6-и ред съответно с функцията MIN и MAX определяме минимална и максимална дата в таблицата, а на 7-и ред - записваме начална (1.1.1989) и

MD5 и SHA-1 хеш алгоритми

MD5 (от „message-digest“) криптографският алгоритъм е създаден през 1991 г. от проф. Роналд Райвест и за първи път е публикуван през април 1992 г. Целта му е да замени компрометирания MD4 алгоритъм, който не е достатъчно сигурен. В последствие се оказва, че и MD5 не отговаря на съвременните изисквания за сигурност и може да бъде разбит. MD5 е построен върху конструкцията на Merkle–Damgård и генерира шестнайстично число със фиксиран размер от 32 символа (128 бита) за входящо съобщение с произволна дължина. Идеята е да се създаде уникален идентификатор за съобщението, който да гарантира неговата истинност. Например: MD5("The quick brown fox jumps over the lazy dog") = 9e107d9d372bb6826bd81d3542a419d6 Дори малка промяна, напр. добавя не точка в края на входящото съобщение би трябвало да генерира нов уникален идентификатор: MD5("The quick brown fox jumps over the lazy dog . ") = e4d909c290d0fb1ca068ffaddf22cbd0 Дължината на вход