Пропускане към основното съдържание

Смяна на потребителските и груповите идентификатори в CentOS 6.5

Когато се използва обща директория за споделено ползване между един и същи потребител на различни linux дистрибуции, възниква проблемът със собствеността и правата на файловете. Те се определят не от името на потребителя, а от идентификаторите на потребителя (uid) и на групата (gid). Независимо, че името на потребителя и групата му съвпадат, то uid и gid при CentOS започват от 500, докато при Ubuntu - от 1000. Възниква резонният въпрос миогат ли да се променят тези идентификатори, уникални в рамките на собствената ОС, така че да съвпадат?
Задачата ни е да сменим uid и gid на потребител, използвайки командите usermod и groupmod:
# id angie
uid=500(angie) gid=500(angie) groups=500(angie),7(lp)
# usermod -u 1000 angie
# id angie
uid=1000(angie) gid=500(angie) groups=500(angie),7(lp)
# groupmod -g 1000 angie
# id angie
uid=1000(angie) gid=1000(angie) groups=1000(angie),7(lp)
В случая потребителят angie с uid=500 и група angie с gid=500 в две последователни стъпки ще смени своите идентификатори на uid=1000 и gid=1000. Важно условие е да не сме влезли в система като потребител, чийто идентификатори ще сменяме! Добър избор е суперпотребителят root.
Следващата стъпка е да променим собствеността на всички файлове, независимо къде се намират и от собственост на (стария) потребител 500 да станат такива на (новия) потребител 1000:
# find / -user 500 -exec chown -h 1000 {} \;
# find / -group 500 -exec chgrp -h 1000 {} \;
find претърсва цялата йерархична структура на системата за собственост на потребител/група 500, а chown и chgrp променят потребителя и групата съответно на намерените файлове на 1000. Това е необходимо, защото въпреки, че usermod и groupmod променят идентификаторите в домашната директория, потребителят би могъл да прави записи и извън нея.

Източници:

Коментари

Популярни публикации от този блог

Проектиране на кемпер с VehiPlan

Оливер Колонж (Oliver Collonge) написва през 2011 г. втора версия на безплатната програма за дизайн на кемпери VehiPlan . Според автора тя е писана и трябва да работи под Windows 2000/Vista. Пробите показват, че работи нормално и под Windows 7 и 10. След като свалите архива (zip) можете да го разархивирате в C:\Windows\Program Files (x86)\. Програмата е с френски интерфейс и затова са необходими още няколко файла - vb6fr.dll , comdlg32.ocx & mscomctl.ocx . Тези файлове се поставят в C:\Windows\SysWOW64\. Comdlg.ocx се поставя в C:\Windows\System32\. След това е необходимо да се стартира Command Prompt (cmd - като администратор) и да се изпълни командата: regsvr32 %systemroot%\system32\comdlg32.ocx Ако възникне някакъв проблем, по-нова версия на файла може да се свали от тук . След това трябва да направим препратка към C:\Program Files (x86)\VehiPlan-2-0-0\VehiPlan.exe за по-удобно стартиране, която да поставим на работния плот или друго подходящо място. В архивния файл на програмат

Диаграма на Гант с електронна таблица

Диаграмата на Гант се състои от ленти, ориентирани успоредно на времевата ос. Всяка лента представлява отделна задача в проекта (вид работа), краищата ѝ — началния и крайния момент на изпълнението  ѝ, а дължината ѝ - продължителността на задачата. Тези диаграми могат да се използват и за други, не точно производствени, цели - например да покажат заетостта на учебна зала. Когато представянето на данните е регулярна задача може да се използва специализиран софтуер като GanttProject, но за инцидентна визуализация можем да се справим с „подръчни средства“. Сега ще покажем как с електронна таблица (LibreOffice Calc) ще визуализираме времето, за което няколко служители са работили във фирмата: Изходните данни са в няколко колони: Продължителността на трудовия стаж в дни определяме с формулата D2=C2-B2, като я копираме за всеки последващ ред. На 6-и ред съответно с функцията MIN и MAX определяме минимална и максимална дата в таблицата, а на 7-и ред - записваме начална (1.1.1989) и

UHS: Разширение на мрежата с евтин рутер

Свързването на два (или повече) рутера в една локална мрежа увеличава броя на достъпните портове и служи за репликиране на wi-fi сигнала за по-пълно покритие на дома/офиса. Идеята е да се ползва евтин допълнителен рутер, чрез който с минимални капиталовложения можем да покрием цялото жилище/офис със сигнал с достатъчно високо качество. Връзката между двата рутера е по UTP кабел. Използването на новия рутер като безжична входна точка („AP“) е, както се казва, ,друга бира“ и ще бъде разгледана по-късно. В нашата имплементация ще използваме ADSL рутер Pirelli DRG A124G, стандартно доставян като крайно устройство от Виваком. Не знам каква е причината, но Мрежата е пълна с обяви за продажба на тези машинки на цена 5-10 лв.  Другият вариант е да се вземе някакъв рутер от вносителите на техника втора употреба от Западна Европа, но там обикновено липсват адаптерите и изобщо няма гаранция, че рутерът „ще запали“. Разбира се, съществува вариантът да се закупи и нов, но това за