Пропускане към основното съдържание

Инсталиране на VLC под CentOS 6.5

VLC е  „швейцарското ножче“ сред мултимедийните плейъри, независимо от операционната система. Работи под Windows, Linux, Android, просвирва различни аудио- и видеоформати, вкл. DVD, може да се използва за конвериране на файлове и като stream server.
Първата ми задача беше да добавя ново хранилище - RPM Fusion, свалих free и nonfree пакетите и ги инсталирах с gpk според указанията. Версията, която ми бе предложена за инсталиране, бе VLC media player 2.0.10 Twoflower. При проверката на зависимостите се появи конфликт между хранилищата LinuxTECH и RPM Fusion - в LinuxTECH имаше по-нова версия на една от библиотеките, но тя пречеше на инсталирането на VLC. Затова забраних временно LinuxTECH (enabled=0) и продължих с инсталацията.
След инсталирането на VLC се оказа, че плейърът се справя отлично с аудиоформатите, включително и при прослушване на интернет радиостанции. Но с видеоформатите възникна проблем - плейърът увисваше при опит за гледане на филм, независимо от формата му. Единственият вариант е да „се убие“ с gnome-system-monitor или конзолно с kill команда.
При стартирана на VLC в конзола се появяваше съобщение за грешка:
xcb_xv vout display error: no available XVideo adaptor
За да коригира тази ситуация е необходимо да се променят настройките по подразбиране:
  1. След стартиране на VLC - Tools > Preferences (Ctrl+P)
  2. Отмята се радиобутона Show settings - All в долния ляв ъгъл на екрана
  3. От Video > Output modules избрах XVideo output (XCB), но това доведе само до това, че плейерът вече не увисваше - проиграваше филмите само като звуков съпровод, без да показва видеоекран
  4. От Video > Output modules опцията X11 video output (XCB) реши ситуацията. Сега VLC проиграва всички пробвани видеоформати, вкл. DVD.
Източници:

Етикети:

Коментари

Публикуване на коментар

Популярни публикации от този блог

Проектиране на кемпер с VehiPlan

Оливер Колонж (Oliver Collonge) написва през 2011 г. втора версия на безплатната програма за дизайн на кемпери VehiPlan . Според автора тя е писана и трябва да работи под Windows 2000/Vista. Пробите показват, че работи нормално и под Windows 7 и 10. След като свалите архива (zip) можете да го разархивирате в C:\Windows\Program Files (x86)\. Програмата е с френски интерфейс и затова са необходими още няколко файла - vb6fr.dll , comdlg32.ocx & mscomctl.ocx . Тези файлове се поставят в C:\Windows\SysWOW64\. Comdlg.ocx се поставя в C:\Windows\System32\. След това е необходимо да се стартира Command Prompt (cmd - като администратор) и да се изпълни командата: regsvr32 %systemroot%\system32\comdlg32.ocx Ако възникне някакъв проблем, по-нова версия на файла може да се свали от тук . След това трябва да направим препратка към C:\Program Files (x86)\VehiPlan-2-0-0\VehiPlan.exe за по-удобно стартиране, която да поставим на работния плот или друго подходящо място. В архивния файл на програмат
Публикуване на коментар
Прочетете още

Диаграма на Гант с електронна таблица

Диаграмата на Гант се състои от ленти, ориентирани успоредно на времевата ос. Всяка лента представлява отделна задача в проекта (вид работа), краищата ѝ — началния и крайния момент на изпълнението  ѝ, а дължината ѝ - продължителността на задачата. Тези диаграми могат да се използват и за други, не точно производствени, цели - например да покажат заетостта на учебна зала. Когато представянето на данните е регулярна задача може да се използва специализиран софтуер като GanttProject, но за инцидентна визуализация можем да се справим с „подръчни средства“. Сега ще покажем как с електронна таблица (LibreOffice Calc) ще визуализираме времето, за което няколко служители са работили във фирмата: Изходните данни са в няколко колони: Продължителността на трудовия стаж в дни определяме с формулата D2=C2-B2, като я копираме за всеки последващ ред. На 6-и ред съответно с функцията MIN и MAX определяме минимална и максимална дата в таблицата, а на 7-и ред - записваме начална (1.1.1989) и
Публикуване на коментар
Прочетете още

MD5 и SHA-1 хеш алгоритми

MD5 (от „message-digest“) криптографският алгоритъм е създаден през 1991 г. от проф. Роналд Райвест и за първи път е публикуван през април 1992 г. Целта му е да замени компрометирания MD4 алгоритъм, който не е достатъчно сигурен. В последствие се оказва, че и MD5 не отговаря на съвременните изисквания за сигурност и може да бъде разбит. MD5 е построен върху конструкцията на Merkle–Damgård и генерира шестнайстично число със фиксиран размер от 32 символа (128 бита) за входящо съобщение с произволна дължина. Идеята е да се създаде уникален идентификатор за съобщението, който да гарантира неговата истинност. Например: MD5("The quick brown fox jumps over the lazy dog") = 9e107d9d372bb6826bd81d3542a419d6 Дори малка промяна, напр. добавя не точка в края на входящото съобщение би трябвало да генерира нов уникален идентификатор: MD5("The quick brown fox jumps over the lazy dog . ") = e4d909c290d0fb1ca068ffaddf22cbd0 Дължината на вход
Публикуване на коментар
Прочетете още